България отново е пред избор. За втори път след 1989 г. Преходът трябва не просто да започне отначало, а да се проведе при двойно по-тежки условия. През 1989-1990 г. страната имаше голям външен дълг, лоша структура на икономиката, наследена от плановите времена и отношенията в СИВ, никакъв частен сектор и неразвита банкова система. Говореше се за необходимостта от бърза приватизация.Сега, в края на 1996, България има почти същия по размер външен дълг, разбита банкова система, продължава да няма силен частен сектор, спестяванията на населението са измити чрез загуби, натрупани в банките и нерентабилните държавни гиганти. Новото е огромният вътрешен дълг и сринатото доверие в националната валута. Приказките за ускорена приватизация продължават.