През 1946 г. ми хрумна идеята да пиша за икономическите заблуди. Беше изминало почти десетилетие от публикуването на труда на Джон Мейнард Кейнс „Обща теория на заетостта, лихвите и парите”, който оказа огромно влияние, но изобилстваше с погрешни изводи и заключения.

Вдъхновението си дължа на Фредерик Бастиа, френски дворянин от ХІХ век, превърнал се в най-красноречивия защитник на идеята за свободния пазар на европейския континент. Неговият последен памфлет „Това, което се вижда, и това, което не се вижда”, написан през юли 1850 г., е невероятно мъдър и проникновен. Развих своята идея и я споделих с моя приятел Лудвиг фон Мизес, според когото от това би излязла една стойностна книга.