Аз съм един графитен молив – обикновен дървен молив, така познат на всички момчета, момичета и възрастни, които могат да четат и пишат. Писането е както моето призвание, така и мое поприще. Това е всичко, което правя. Може би се чудите защо пък ще пиша генеалогия. Добре, като за начало, историята ми е много интересна. И освен това, аз съм една загадка - много по-голяма от дървото, залеза и дори проблясъка на светкавицата. Но, за жалост, тези, които ме ползват, ме взимат за даденост, като че ли аз съм просто една случайност и то без произход. Това пренебрежително отношение ме принизява до незначителната обикновеност. То е една от разновидностите на онези жалки грешки, които човечеството не може твърде дълго време да приема за верни без риск от собственото си унищожение.