В началото на 21 век, настроения към предприемачеството в България са между подозрението, завистта и приемането като необходимо зло.  С упорито постоянство се поддържа вярата, че бедността на бедните се дължи на богатството на богатите. Това, с което всеки от нас се сблъсква в ежедневието, са видимите белези на просперитета.  Те предизвикват донякъде завист, донякъде упрек, че някои хора разхищават, докато други гладуват.  Оттук и разделянето на бизнесмените на “добри”, т.е. които инвестират в предприятието, дават пари на другите и нямат Мерцедес, и “лоши” – които харчат печалбата за себе си и живеят нашироко.  Подобни мнения отразяват неразбирането на същността на стопанската дейност, и оттам – на ролята на предприемача.