Начало » Личности » Фридрих фон Хайек

Двусмислието в заглавието на тази статия не е случайно.  Основният й предмет, разбира се, е ролята, която имат в икономическия анализ, предположенията и твърденията за знанието, достояние на различни членове на обществото.  Но това, разбира се, е свързано с един друг въпрос, който може да бъде обсъден под същото заглавие – въпросът за това, доколко формалният икономически анализ носи някакво знание за това, което се случва в реалния свят.  Всъщност, моето основно твърдение ще бъде, че тавтологиите, от каквито по същество се състои формалният равновесен анализ в икономиката, могат да се превърнат в предположения, казващи ни нещо за причинно-следствените връзки в реалния свят, доколкото сме способни да запълним тези формални предположения с определени съждения за начина на придобиване и предаване на знание.  Накратко, ще поддържам тезата, че емпиричният елемент на икономическата теория – единственият, който се занимава не само с теоретичните последици, но и с причините и следствията, и поради това стига до изводи, които по всяка вероятност подлежат на проверка за истинност – се състои от предположения за придобиването на знание.
~ Прочети пълната статия ~

На някого би се видяло ненужно и пресилено връщането към книгата на Хайек “Пътят към робството”, писана преди повече 60 години. Първо, биха казали, “тя е писана по друг повод, в други исторически и политически условия”. Второ, биха казали “какво е тази книга на Хайек, в сравнение с онова, което се изписа за плановата икономика и тоталитарната власт, за нейната неефективност и неморалност; това го знаем, живели сме го и вече сме си го изяснили”. С други думи от позициите на времето, книгата на Хайек може да се разглежда като отдавна надмината, и чиито нови за времето си неща са органично вградени в редица последващи социални теории. Хора, които мислят, че издаването на тази книга има само библиографска стойност, грешат. Грешат, защото днес, в други условия и в друг контекст, ние бавно, постепенно и незабележимо се движим към нов тип робство. Тъй като човешката памет е къса, Хайек твърди, че борбата за свободното общество е постоянна борба, преди всичко борба на идеи, борба за сърцата на хората и главно на младите. Тъй както тенденциите към робство са постоянни, така и борбата с тях трябва да е постоянна.
~ Прочети пълната статия ~

Теорията на парите (на паричния ред), която е органична част от цялостното виждане на Хайек за реда, не е достатъчно добре представена пред българския читател. Когато става въпрос за нея, обикновено се посочват, без да се навлиза в детайли, такива нейни елементи като: паричното обяснение на кризите и циклите, определението на цените като трансмисия на знание и информация и разбира се, "екзотичната идея" за частните конкурентни пари. Статията, която предлагаме на страниците на сп. "Икономическа мисъл" цели да възстанови отчасти "техническата страна" на паричната теория на Хайек.

~ Прочети пълната статия ~

Малцина биха си спомнили, ако са забелязали въобще, една бележка под линия, която се появи в "Конституция на свободата". Книгата написах преди двадесет и една години, а бележката беше следната:

"Въпреки убеждението ми, че съвременното банково кредитиране -така както се е развило, изисква някакви публични институции като централните банки, съмнявам се, че е нужно или желателно те (правителството) да имат монопол върху емитирането на какъвто и да е вид пари. Държавата естествено има правото да защитава названието на паричната единица, която тя (или който и да е) емитира и ако емитира "долари", да забранява на всеки друг да емитира пари със същото име. Тъй като ролята й е да налага спазването на договорите, тя също би могла да определя кое е "легално платежно средство" за погасяване на дългове, създадени по силата на договори. Но, изглежда, не съществува каквато и да е причина, поради която държавата да забранява използването на други средства за размяна, без значение дали са някаква стока или пари, емитирани от друга агенция, местна или чужда. Една от най-ефективните мерки за защита на свободата на индивида наистина може да е конституция, която забранява всякакви ограничения в мирно време на сделки в каквато и да е валута или ценен метал."

~ Прочети пълната статия ~

Какъв е проблемът, който искаме да решим докато се опитваме да изградим един рационален икономически ред? При определени добре познати допускания отговорът е достатъчно прост. Ако притежаваме цялата уместна информация, ако можем да тръгнем от дадена система от предпочитания и ако владеем пълното знание за наличните средства, проблемът, който остава, е чисто логически. Тоест отговорът на въпроса каква е най-добрата употреба на наличните средства се съдържа в нашите допускания. Условията, които решението на тази оптимизационна задача трябва да задоволи, са изчерпателно разработени и могат да бъдат изложени най-добре в математическа форма: казано най-кратко те са, че пределната норма на замяна между всеки две стоки или фактори трябва да бъде една и съща при всичките им различни употреби.

Това обаче определено не е икономическият проблем, с който обществото се сблъсква. И икономическата система на смятане, която сме развили, за да решим този логически проблем, въпреки че е важна стъпка към решението на икономическия проблем, все още не дава отговор на него. Причината за това е, че “данните”, от които икономическата система на смятане тръгва, не са за цялото общество “дадени” на един ум, който би могъл да изчисли последствията и никога не могат да бъдат дадени по този начин.

 

~ Прочети пълната статия ~