Начало » Личности » Фредерик Бастиа

Пет шедьовъра на Фредерик Бастиа, вдъхновявали поколения наред поборници за свобода, са събрани в новата книга от поредицата Либертариум.

 

 В сборника са включени: Държавата, Законът, Собственост и закон, Това, което се вижда, и това, което не се вижда, Петиция от производителите на свещи.

 

Част от произведенията са известни на българския читател и от нашата страница.

 

Официалното представяне на книгата, която вече е в книжарниците, ще се състои на 29 февруари т.г., от 17.00 часа, в Етнографския музей в гр. Пловдив.

~ Прочети пълната статия ~

Фредерик Бастиа е роден на 29 юни 1801 г. в Байон, Франция. От десет годишна възраст Фредерик е пълен сирак, завършва бенедиктински колеж в Сорез, т.е. няма осветена от държавата диплома за завършено образование. През първите 25 години след юношеството си Бастиа е просто добър предприемач. Обучението му по икономика е самостоятелно: чрез участие в деловата и търговска практика на доста бюрократизираната Франция и изучаване на Адам Смит и Жан-Батист Сей, за целите на двадесетгодишен (и всекидневен) спор на икономически теми със свой съсед и съдружник. Останалите 4-5 години, когато той работи и като икономист, държавник и публицист, му отреждат видно място в историята на икономиката и журналистиката. Времето, по което твори Бастиа, е крайно неспокойно - революцията във Франция и Европа от 1848 г. Франция бързо върви към социализъм и на популярност в Париж се радват фуриеристи, Огюст Прудон и Карл Маркс. Той си отива от този свят сравнително млад през 1850, покосен от нелечима тогава болест.
~ Прочети пълната статия ~

Не можем много да се учудваме от лекотата, с която хората се примиряват  с незнанието на това, което е най-важно да знаят и не можем да бъдем сигурни, че те няма да решат да се оставят на това незнание, веднъж след като са решили да приемат за аксиома, че няма абсолютни принципи.

Обърнете внимание  на законодателните си и чуйте обсъжданията на въпроса дали чрез закон да се забрани или освободи международната търговия.

~ Прочети пълната статия ~

Да се приеме препятствието за причина, да се бърка бедността с изобилието, това е един и същ софизъм, разглеждан от друг аспект. Добре е да се изучат всички негови лица. Човекът е изначално лишен от всичко. Между неговата мизерия и задоволяването на потребностите му съществуват множество препятствия, които трудът има за цел да превъзмогне. Любопитно е да се изследва как и защо същите тези препятствия пред неговото благоденствие са започнали да се разглеждат като причина за това благоденствие.
~ Прочети пълната статия ~

Сред аргументите, които са издигнати в полза на протекционистичната система, не трябва да се забравя този, който основан на идеята за националната независимост.“Какво ще правим в случай на война, питат хората, ако сме се оставили във властта на англичаните за желязо и каменни въглища?”Английските монополисти на пропускат от своя стара да се провикнат:“Какво ще се случи с Великобритания по време на война, ако тя се остави да е зависима от французите за храна.“
~ Прочети пълната статия ~

Има едно нещо, което ме обърква и то е: Откровените политически теоретици, изучаващи икономиката само от гледна точка на производителя, достигат до следните две заключения: “Правителствата трябва да нареждат на потребителите, които са подчинени на техните закони, това, което е в полза на местната индустрия.” “Правителствата трябва да подчинят на техните закони чуждите  потребители, за да могат да им нареждат в полза на местната индустрия.” Първото от тези заключения се нарича протекционизъм, а второто – отваряне на пазар за нашите стоки. Предпоставката и за двете е това, което назоваваме търговски баланс.
~ Прочети пълната статия ~

Нашите опоненти възприеха тактика, която ни поставя в най-неудобната позиция. Когато ние излагаме нашата доктрина, те я възприемат по най-почтителния начин, който е възможен. Когато атакуваме техните принципи, те ги изоставят с най-голямото изящество на света. Те просто твърдят, че нашата доктрина, която възприемат като истина, се свежда само до книгите, а техните принципи, които те признават за неправилни, представляват правилото що се отнася до сферата на практическите въпроси. Дайте им управлението на митническите тарифи и те ще оставят на вас споровете в областта на теорията.
~ Прочети пълната статия ~

Веднъж бях казал,че когато - за нещастие - се възприеме гледната точка единствено на производителя, не може да се избегне пренебрегването на общия интерес. Производителят като такъв изисква именно увеличаване на  усилията, нуждите и пречките.Открих забележителен пример в един вестник от Бордо.Г-н Симио си зададе следния въпрос:“Трябва ли железницата от Париж до Испания да спира в Бордо?”И сам си отговори утвърдително, излагайки множество причини,от които аз предлагам да разгледаме следните: релсите по железницата от Париж за Бойон трябва да се прекъснат в Бордо; така стоките и пътниците, принудени да спрат в Бордо, ще оставят в града доход за лодкарите, носачите, посредниците, хотелиерите и т.н.Тук отново ясно се вижда как интересът на тези, които предлагат услуги, е поставен над интереса на потребителите. Но ако Бордо има право да печели от този престой на влака, и ако тази  печалба наистина е в общ интерес, то Ангуем, Поатие, Тур, Орлеан, както и всички междинни точки като Руфек, Шателро и т.н. и т.н. също имат право да настояват за спирки по линията, и всичко това в името на общия интерес, в името на местната индустрия; защото колкото повече се увеличи престоят, толкова повече ще се плаща за  складове, носачи и прехвърляния по всички точки от пътя. По този начин ще се получи една железница, съставена то последователни прекъсвания на релсите, т.е една безполезна железница.Каквото и да казват протекционистите, не могат да отрекат, че принципът на ограниченията върху търговията е същият като принципа на счупените релси: жертва на потребителя заради производителя, или на целта заради средството.
~ Прочети пълната статия ~

Петиция от Жак Боном, дърводелец,До г-н Кунин-Гриден, министър на търговията Г-н Министър,Аз съм дърводелец, какъвто е бил и Иисус, аз боравя с брадвата и теслата, за да Ви служа.И, докато сечех и дялах от изгрев до залез слънце по земите на нашия суверен -краля, ме осени идеята, че моят труд е част от местното стопанство толкова, колкото и Вашият.Оттогава се чудя защо протекционистичните мерки не помагат на моята работилница, така, както подкрепят Вашата фабрика.

В крайна сметка, ако Вие правите дрехи, аз правя покриви. Ние двамата по различни начини защитаваме своите клиенти от студа и дъжда.

~ Прочети пълната статия ~

Ако ви кажат: Няма абсолютни принципи. Забраната може да е лоша, а ограничението - добро.Отговорете: Ограничението забранява всичко, на което пречи да бъде внесено.Ако ви кажат: Земеделието е майката, изхранваща страната.Отговорете: Това, което изхранва страната, не е точно земеделието, а житото.Ако ви кажат: Основният източник за прехрана на населението е земеделието.

Отговорете: Основният източник за прехрана на населението е житото. Ето защо, ако един закон позволява да се добиват чрез земеделски труд 2 хектолитра жито за сметка на 4 хектолитра, които биха се добивали  без него чрез индустриален труд, то тогава това не закон за изхранването, а е по-скоро закон за мизерията.

~ Прочети пълната статия ~