Тъй като концепцията за бедност има основно присъствие в политическите платформи днес, тя е придобила и основна роля в конвенционалната икономическа теория, най-вече в социалистическия подход към икономиката. Още в началото се налага да уточня, че дефиницията на бедност в конвенционалната теория е определено ниво на доход или стандарт на живот, следователно измерими характеристики на индивид или група.

За разлика от това, в това есе дефинирам бедността като липса на богатство. Тази дефиниция, която е достатъчно абстрактна, за да позволи индуктивен анализ (без да има нужда от емпирични експерименти), е освен това достатъчно достоверна, за да не позволи изключения от реалността. Така дефинирана, бедността винаги изисква някакво мислене на богатството, преди да бъде мислена самата тя. Няма друга причина за бедността освен тази, която дефиницията и определя – липсата на богатство. Следователно бедността се отнася към богатството също както свободата към принудата и справедливостта към несправедливостта.