Пазар и държава

Това е тема, която заявява своето значение всекидневно от страниците на вестниците в България. Чрез статиите, които публикуваме в тази нова рубрика на И.З.И., искаме да предизвикаме у читателите размисъл за ролята на държавата в стопанството и да разкрием, доколкото можем, логиката на стопанската политика.

Традиционният икономически анализ разглежда пазара и държавата като противоположности.

Основното предположение е, че при размяната на свободния пазар хората преследват лична изгода и се стремят да извършват такива действия, които да увеличат полезността за отделния човек. От друга страна, държавата бива тълкувана като институт, който не търси изгода за себе си, а защитава общия интерес. Вследствие на това държавата теоретически бива представяна като безстрастен външен наблюдател, който разполага с нужните знания и умения за това кога и как да поправи неефективните действия на индивидуалните участници в обществената размяна.

И в двата случая обаче не се разглежда възможността някой от участниците да преследва целите си не според правилата, а нарушавайки правата (и най-вече на собственост) на останалите. Например в тези теории няма да намерите описание на грабежа - един доста разпространен обществен и стопански феномен, за предпазване от който и ние, и хората изобщо полагат съществени усилия от доста отдавна. Вероятно така ще бъде и занапред, и вероятно няма емпирична достоверност в предположението, че държавата изобщо не прибягва до грабеж, след като познатите нам държави са го използвали доста често. Един от въпросите, на които ще търсим отговор, е какви са характеристиките на хората, когато разменят услуги по между си, и какво става с тях и сделките, когато - в определени случаи - посредник се окаже държавата, респективно - хората, които я опосредяват и представляват.

Текстовете тук ще Ви помогнат да разсеете това преобладаващо объркване. До голяма степен те се основават на теорията на "обществения избор" (public choice), първоначално формулирана в публикациите на Кенет Ароу, Дънкан Блек, Антъни Даунс, Джеймс Бюканън (носител на Нобелова награда за икономика през 1986 г.), Гордън Тълок, която по-късно е възприемана от мнозина икономисти като основен метод на анализ на политическия процес и икономическата роля на държавата.

Преди всичко, трябва да разгледаме икономическите аргументи за съществуването на държавата. Каквито и мнения за мястото и размера на правителствената намеса да откриваме в текстовете на многобройните учени, в крайна сметка, има почти единомислие по две основни функции, които трябва да изпълнява държавата. Държавата като институция трябва да опазва реда и да създава обществени блага. Тези функции съвпадат и с използваното от Джеймс Бюканън разделение на "държава-пазител" и "държава-създател".

Държавата-пазител е на практика колективна система за защита на индивидуалните права, т.е. правото на живот, частна собственост, свобода. Това предполага правителството да прилага такива правила, които защитават гражданите от насилие, кражба, измама и други подобни.

Така държавата-пазител предпазва индивидите от взаимно увреждане и поддържа правила, в рамките на които хората могат да живеят съвместно.

Правителството може да спомогне за създаването на богатство и чрез извършването на определени дейности, които иначе не могат да се организират ефективно чрез пазарни сделки. По думите на Ейбрахам Линкълн, "легитимната цел на правителството е да прави онези неща, които хората не могат, или не е достатъчно ефективно да свършат сами."

При все това, ролята на държавата като създател на блага е доста оспорвана. В много случаи, когато се разглеждат несъвършенствата на пазара, като например недостиг на информация или нежеланието на частните предприемачи да задоволят дадена потребност поради високите разходи, се пренебрегва фактът, че правителството също ще трябва да се сблъска със същите проблеми, когато се опита да предложи въпросните обществени услуги. В крайна сметка, държавата сама не създава нищо - тя или принуждава някого да свърши дадена работа или му плаща със средства, събрани от данъци.

Когато обаче анализираме способността на държавата да изпълнява описаните две функции, трябва да държим сметка доколко тя притежава необходимите умения и нужните стимули. Когато се твърди например, че пазарът е несъвършен поради липса на достатъчно знание и информация за решаването на даден стопански проблем, не бива да забравяме, че държавните служители и политиците също са хора, т.е. както всички останали и те не притежават всеобщо знание и пълна информация. (Повече по проблема за знанието в икономиката може да прочетете в статията "Икономика и знание" от Фридрих фон Хайек, поместен в нашата Читалня.)

Теорията на "обществения избор" се опитва да обясни как в действителност работи политическият процес, като обръща внимание на стимулите за участниците в него. Тя не разглежда държавата като някакво органично тяло, което винаги взима решения в името на абстрактния общ интерес. Нито пък смята, че държавата е всеможеща институция, която забелязва и поправя предполагаемите грешки на пазарния процес. По думите на Джеймс Гуортни и Ричард Уогнър:

"…[Теорията на "обществения избор"] разглежда правителството по-скоро като една от възможните форми на социална организация - като институционален процес, чрез който индивидите колективно взимат решения и извършват действия." (James D. Gwartney and Richard E. Wagner, Public Choice and the Conduct of Representative Government, in: James D. Gwartney and Richard E. Wagner (editors), Public Choice and Constitutional Economics, London, JAI Press, 1988, p. 6)

Анализът на обществения избор дава понятията и методът за изследване на работата на правителството.

Предположението за индивидуалния интерес

Може би най-голямата слабост при анализа на ролята на държавата е да се противопоставят личния интерес (като мотив за поведение на пазара) и обществения интерес (като мотив за правителственото действие). Съвсем правилно анализът на пазара предполага, че индивидите рационално се стремят да увеличат личната си полза, и ценят повече своите успехи, отколкото тези на другите.

Също така е вярно, че без необходимите институции, гарантиращи индивидуалните права, някои индивиди ще се опитат да задоволят личния си интерес, нарушавайки собствеността и изобщо интересите на другите. Има случаи, в които някои хора предприемат такива действия, които в дългосрочен план застрашават не само чуждия, но и техния собствен интерес и дори живот.

Предположението за подобни интереси и действия често се използва за обосноваване на необходимостта "някой да се намеси" и да предпази възможните жертви на измами, кражби и изобщо грешки, породени от стремежа към личен просперитет.

Този "някой" обикновено се оказва държавата, от която се очаква да защитава интересите на всички. Но би било голяма грешка да забравим, че държавата като институция трябва да използва бюрократи, чиновници, експерти, т.е. хора, за да изпълни намеренията, договорени в политическия (изборния) процес.

Тъй като нямаме доказателство за това, че влизането в изборната стая преобразява човешката природа, имаме сериозни причини да твърдим, че мотивацията на участниците на пазара и в политическия процес е подобна. По думите на Гуортни и Уогнър:

"... Ако преследването на богатство, власт и престиж мотивира хората, когато взимат решения на пазара, имаме всяко основание да вярваме, че същите стимули важат и на политическата арена. Това е валидно както за избирателите, така и за политиците." (Пак там, с. 7)

Политикът като доставчик на услуги

Икономистът приема, че преследването на печалба е основният стимул за поведение на производителите на пазара.

При анализа на политическия процес трябва да приемем, че преследването на гласове е основния фактор за поведението на политиците. Това допускане има смисъл единствено в условията на представителната демокрация.

Дори ако политикът е личност, която се стреми единствено да превърне в реалност своите намерения и амбиции, и дори ако те изцяло са насочени към защита на общия интерес, то той трябва да се съобразява с мнението на избирателите. Способността на политика да постига целите си зависи на първо място от възможността да бъде избран (и преизбран). Съвсем очаквано, политиците (би трябвало да) действат по начин, който повишава шансовете им в политическия процес.

Това обаче съвсем не означава, че политикът в търсене на избирателна подкрепа ще поддържа по всеки отделен въпрос само решения, които са в интерес на мнозинството. В някои случаи кандидатът би спечелил повече гласове сред добре информирано малцинство, отколкото сред рационално неинформираното и неорганизирано мнозинство, което - да речем - не се интересува от политика, няма да гласува или ще гласува независимо от това какво правят дадени политици.

Гласоподавателят като потребител на услуги

В преследването на индивидуалния си интерес, всеки гражданин се опитва да задоволи потребностите си чрез всички съществуващи средства.

Той може да направи това чрез свободна размяна на стоки и услуги, като например използва част от получения доход за инсталиране на охранителна система. Това е едно от възможните действия за предпазване от грабеж. Но същият гражданин може да предпочете да предложи своя глас на този политик, който в замяна би осигурил по-добра защита на имуществото.

Както на пазара се разменят стоки и услуги, така гласоподавателите използват изборна подкрепа, лобиране, дарения и организационна помощ, за да получат в замяна политически услуги от политиците. Когато избирателят поиска дадена услуга от държавата - например по-добри пътища или по-сигурна защита на живота и имуществото, рационалният избор предполага задаването на въпроса: "Какво можете да направите за мен и колко ще ми струва това?" Колкото е по-голяма очакваната от избирателя нетна полза на политическата платформа на даден кандидат, толкова е по-вероятно въпросният избирател да подкрепи кандидатурата.

Ако спрем анализа дотук, излиза, че пазарът и политическият процес функционират по един и същи начин. Потребителите избират рационално от предлаганите стоки и услуги на пазара, а избирателите - между наличните политически програми.

Разлики между избора на пазара и в политиката

Съществуват обаче и съществени различия между предлаганите възможности:

Потребителите на пазара могат да избират между съревноваващи се продавачи и да постигнат точно този набор от стоки и услуги, които най-добре отговарят на потребностите им. На пазара всеки може да избере и купи най-доброто от всички различни необходими му стоки и услуги, разбира се, в рамките на финансовите си ограничения.

При колективния избор чрез посредник (т.е. държавата) нещата са доста по-различни. Избирателите не могат да изберат един кандидат заради позицията му по социалното осигуряване, а друг - заради външната му политика. На практика, избирателите трябва да изберат пакет от добри и лоши мерки, само защото общият очакван резултат е малко по-добър от алтернативния пакет от също така добри и лоши мерки.

Съществува и т.нар. феномен на "рационалното невежество". Тъй като един глас не може да реши резултата от изборите, защо му е на отделния избирател да изучи и анализира позициите на различните кандидати? На пазара потребителят има стимул да се информира преди вземането на решение, тъй като евентуалната грешка би му причинила преки вреди. Разходите по изучаване на предлаганите политически платформи преди пускането на бюлетината често надхвърлят възможните преки ползи и вреди за конкретния избирател. При наличните стимули избирателите имат малко основание да инвестират време и усилия, така че да направят добре осведомен избор.

Правителството също така има и кратък времеви хоризонт. При наличието на права на частна собственост, цените и лихвените проценти свързват бъдещето с настоящето и дават на участниците в размяната информация и стимули, и така се осигурява правилно и ефективно използване на ресурсите.

Правото на частна собственост и произтичащите от него институции дават възможност всеки индивид да получава ползите и да понася разходите от решенията си.

Политиците обаче имат право на собственост само върху ползите (например подобрение в икономиката, по-високи доходи и т.н.), които възникват преди следващите избори, но нямат ясно определимо право на собственост върху ползите след изборите. Няма механизъм, според който един политик да заслужи подкрепа за положителните ефекти от провежданата политика отпреди 20 години, ако в същото време отдавна е изключен от съревнованието. В резултат, политическият процес предполага възприемане на недалновидни решения вместо на благоразумни дългосрочни политики, особено когато последните предполагат видими разходи преди следващите избори, които няма да донесат преди следващите избори видими за значима група избиратели ползи. Затова често се оказва, че грешките, които правят хората на пазара, са често за тяхна сметка, докато грешките на политиците са обикновено за чужда сметка (ако не приемем, че избирателите и всички граждани покриват щетите от неудачен или вреден избор).

Това са само кратки и непълни бележки по повод начина, по който функционира държавата в условията на представителната демокрация. В останалите текстове от рубриката ще се постараем да Ви предложим описания на ролята на държавата в развитието на различни обществени и стопански процеси, за последиците от нейната намеса в пазара и свободната размяна, както и други полезни материали.

Приятно четене!

ИПИ