Валутните курсове плават свободно едва от 1973 година, когато Бретън Уудската система на фиксирани курсове се разпада. Значителните валутни колебания през последните години отново подтикнаха икономистите да търсят теоретични обяснения на факторите, които движат валутните курсове. Тези нови теории имат за цел да изследват ролята на международните капитали и инвестиционните очаквания.Бретън Уудската конвенция изискваше страните да не позволяват на валутите си да преминават границата от 1% под и над фиксрания спрямо щатския долар курс. Според възприетите правила една страна можеше да промени стойността на фиксирания курс на националната си валута само в случай на фундаментално неравновесие в платежния й баланс.