Допускания на неокласическата икономическа теория

Неокласическата икономика е научна дисциплина, която се занимава с човешкото поведение при задоволяването на безкрайни нужди с оскъдни ресурси. Именно защото се занимава с човешко поведение, тя се нарича обществена наука. Като всяка наука, за да може да гради своите хипотези и след това да ги проверява, тази теория се основава на предположения. В случая става дума за предположения, свързани със средата, като например оскъдните ресурси, а така също за хората и за тяхното поведение. Основната част на презумпциите, т.е. предположенията или допусканията на неокласическата икономическа теория се занимават с хората. И най-атакуемите от тях съвсем естествено са тези, свързани с човешкото поведение.

Именно такава е красивата математическа теория на общото равновесие на Ароу и Дебрю - пример за висините, до които икономическата мисъл може да достигне. Тя се основава на куп предположения за човешкото поведение и за начина, по който работи обществото от стопански субекти. Някои от тях са изрични допускания или презумпции, а други не са.

1. Изрични допускания на неокласическата теория

1.1 Оскъдност и оттам конкуренция

Първото от изричните предположения на неокласическата икономика е това за недостатъчност, за оскъдност на ресурсите и произхождащата от това конкуренция между индивидите. Конкуренцията е между индивидите за контрол върху ресурси - сумата на ресурсите е достатъчна да задоволи само част от желанията на всички индивиди. Това чии нужди и доколко ще бъдат задоволени зависи от това кой колко ресурси контролира и индивидите се състезават за този контрол.

За тази идея се казва, че е взета от Чарлз Дарвин, но всъщност това не е вярно. Не особено известен факт е, че един от най-цитираните хора в книгата на Дарвин "За произхода на видовете" е Адам Смит. Всъщност Дарвин взема идеята за конкуренцията, за оцеляването, за приспособяването на най-добрите от Адам Смит. Друг, който силно е вдъхновявал Дарвин, е Малтус с неговите идеи. Според тях, ако потребителите в системата се увеличават в геометрична прогресия, а ресурсната наличност - в аритметична, се получава криза на ресурсите, глад и още по-голяма конкуренция. Това също много силно е повлияло на Дарвин, когато е разработвал теорията си за естествения подбор.

Презумпцията за недостатъчност, за оскъдност на ресурсите и оттам за конкуренцията, за конкурентното поведение на индивидите, е една от основните идеи на неокласическата икономическата теория, едно от най-важните й допускания. Тази теория има сериозни проблеми с инструментариума, който е разработила, за да анализира поведение при липса на конкуренция, при така наречените монополи и олигополи.

1.2 Оптимизация

Второ изрично допускане на неокласическата икономика е оптимизацията. С други думи казано, неокласическата икономическа теория предполага, че стопанските субекти оптимизират нещо, каквото и да е то. Те се опитват да постигнат максимума според ценностната система, която имат. Онова, което оптимизират, може да бъде изведено математически. Това също е доста важно допускане. Защото, ако примерно си кажем: хората не оптимизират, а се ръководят от някакви наследени правила, без да мислят дали тези правила водят до оптимален резултат в дадена среда, тогава предвижданията на икономическата теория биха били доста различни.

1.3 Пълна информация

Трето изрично допускане на неокласическата икономика е, че индивидите разполагат с пълна информация. Предполага се, че всеки един субект знае абсолютно всичко - какво се е случило, се случва и ще се случи с всяка частица на вселената от безкрайното минало до безкрайното бъдеще. Знае всичко за всичко - колко тежи, каква му е температурата, какъв е химическият му състав, вкуса и т.н. Тоест цялата информация за Вселената е известна на всеки един субект във всеки един момент. Когато са моделирали математически, учените не са се замисляли, какво означава тази презумпция. Но се оказва, че за да получат резултатите, които постигнали, допускането е именно това.

Допусканията за оптимизация и за наличие на пълна информация имат отношение към въпроса с рационалността на стопанските субекти. Когато говорим за пълна информация и оптимизация, то тогава по определение рационално е оптимизиращото поведение. В случая рационалността става в известен смисъл празна дума, тя е едно и също нещо с оптимизацията, когато презюмираме пълна информация. Защото всеки знае всичко и естествено се опитва да постигне най-доброто за себе си и поведението му е точно такова - да постига оптималното.

1.4 Ефикасна институционална среда

Четвърто изрично предположение на неокласическата икономика е, че институционалната среда, т.е. правилата, по които се осъществява взаимодействието между стопанските субекти е зависима променлива и откликва автоматично на промени в средата. И се изменят ефикасно, т.е. винаги са възможно най-добрите за съответната среда.

Особено важен елемент от институционалната среда са самите пазари - местата на взаимодействие между стопански субекти. Какво и как се разменя на тях е важно. При неокласическата икономика (за Ароу и Дебрю това са изрични предположения) по презумпция имаме пълни пазари. Това означава съществуване и на спот пазар, и на фючърсен пазар за всяко благо в икономиката. За абсолютно всяко нещо, което е ценно (при което имаме оскъдност, сравнена с нуждите) имаме пазари, както за момента, така и за безкрайното бъдеще. Например, имаме пазар за хляб днес, да хляб утре, за хляб вдругиден и т.н. Тъй като разполагаме с цялата информация за Вселената, имаме и пазари за блага, които още не са се появили. И за всичко това, за всяка стока си има цена. Един относително точен пример би бил, че неокласическата икономика допуска, че през 1901 г. е имало пазар, на който се е определяла пазарната цена на час интернет услуги през 2001 г. Това означава допускането за пълни пазари.

И второ, имаме чиста конкуренция като налагано на пазара правило. Тоест, на всеки един от тези пазари имаме достатъчно много участници при съответни правила, за да не може нито един от тях да влияе на получената пазарна цена. При тези условия пазарната цена не може да бъде изменяна в съответствие с предпочитанията на отделни субекти и няма стимул за нейното изкривяване с цел облага (извличане на монополна или друга рента). Само при тези условия пазарните цени напълно изпълняват информационната си функция и спомагат за ефикасно разпределение на ресурсите.

2. "Мълчаливи" допускания на неокласическата теория

Мълчаливите допускания на неокласическата икономическа теория се дължат в голяма степен на средата, в която се е развивал икономическият анализ, както и на математиката. Исторически, икономистите са се опирали на наблюденията си за света, в който живеят и неминуемо са вземали за дадени някои неща, които при други условия не могат да бъдат считани за такива. От друга страна, при формализирането на икономическите идеи в математически символи и с цел простота и проследимост на математиката, често икономистите са изписвали формули без напълно да уточнят какво точно едно такова изписване предполага за действителността. Такива мълчаливи допускания в неокласическата икономика има много, като някои от тях имат голямо значение за резултатите от съответните икономически модели и ако бъдат променени, и предвижданията на теорията биха се променили съществено.

2.1 Сделковите разходи са нула

Първото и основно (за целта на този курс) такова предположение е, че сделковите разходи са нула. Това означава, че теорията приема, че всички разходи, необходими не за производството и преместването на стоката, а за да бъде осъществявана самата размяна на блага, за постигане на съгласието между двата стопански субекта, са нула. Размяната е безплатна.

2.2 Риск, а не неизвестност

Второ мълчаливо предположение е, че това което съществува в икономиката и в стопанската система е риск, а не неизвестност. В икономиката има несигурност - не знаем какво ще се случи в бъдеще време и това трябва да се вземе предвид. Неокласическата икономика обаче допуска, че това което ще се случи, възможните състояния на света в бъдещето могат да бъдат анализирани чрез инструментите на рисковия анализ. Той представлява горе-долу следното: възможните бъдещи състояния на света са известни всичките до едно, т.е. доменът на вероятностното разпределение на бъдещите състояния на света е известен. И второ, вероятността всяко едно от тези състояния да се сбъдне също е известна. Например, имаме състояния едно, две, три, четири и т.н. и няма други състояния, които могат да се случат. Вероятността да се сбъдне първото състояние е 10 процента, второто - 15, третото - 5, четвъртото - 20 и т.н.

Но в същност, светът може да бъде различен от това, той може да бъде такъв, че ние изобщо да не знаем какво може да се случи. Определена част от възможните състояния на света могат да не ни бъдат известни, просто "да не ги мислим". Освен това, дори за тези, които знаем, да не сме сигурни с каква вероятност ще се случат. Може да се говори и за риск и при непрекъснатост, т.е. състоянията на света да не са 1, 2, 3, 4, а да са в някакъв интервал, т.е. безкраен брой. Тогава рисков анализ е възможен, ако имаме някаква непрекъсната вероятностна функция. Но когато не знаем какъв е доменът, не знаем интервала, този анализ просто е невъзможен - събитието може да случи на различно място и време. Например, хиперинфлация може да стане вдругиден, но вероятностното разпределение на това състояние не ни е известно.

Оказва се, че човешкото поведение може да бъде доста различно в двата случая - при риск и при неизвестност. Рискът се поддава на оптимизиране. Неизвестността е много по-трудна, при нея валидни стават типове поведение от вида: "Аз ще правя това, което ми казва дядо, а пък ти ми говори за оптимизация". Такъв тип поведение може да бъде оптимален в състояние на неизвестност. Разбира се, неизвестността е тясно свързана с липсата на пълна информация - тя съществува именно когато нямаме пълна информация. Не знаем нито какво е станало, нито какво ще стане.

2.3 Статичност

Трето мълчаливо предположение на неокласическата икономика е статичността. Неокласическата теория по самия си зародиш е статична. При нея субектите не се променят - функцията на полезността им (или ако са производители - функцията на производството им) е дадена и не се променя. И второ, всичките субекти са вечни.

Това означава, че неокласическата икономическа теория има проблем с анализа на динамични процеси. Обикновено тя вкарва времевия анализ в рамките на анализ на поредица от моменти, във всеки един от които има равновесие, т.е. превръща го в анализ на поредица от статични равновесия. Този подход не е особено проблематичен при дадеността на всички останали допускания, но може да се превърне в значимо ограничение, ако някои от тези допускания бъдат променени - например ефикасната ендогенност на институционалната рамка.

следва