6. Когато правителството упорито подпомага определени хора за сметка на други, средствата започват да се преразпределят в полза на търсещите лична изгода, като по този начин се ощетява производството. Икономическият напредък се забавя.

    Политиците използват следния похват (който често се превръща в тяхна цел) - събират средства по възможно най-безболезнен начин от обикновения данъкоплатец, за да ги разпределят между неизброимите нуждаещи се със стремежа да ги спечелят като гласоподаватели. Политиката, що се отнася до привличането на поддръжници, е изкуството на премерената измама - или казано по-точно, умението да мамиш без да бъдеш усетен.

    Джеймс Р. Шлезингер

    Държавен секретар по сигурността, 1973-1975

    Има два начина по които хората забогатяват - като произвеждат или като грабят. Те могат да натрупат средства чрез създаване на стоки и услуги, които да разменят за съответен приход. Този метод на получаване на финансови средства помага на търговските партньори и едновременно с това увеличава националното богатство. Но понякога правилата на играта позволяват на хората да натрупват средства, като грабят произведеното от други. Този метод не само не създава допълнителни доходи - приходът за едни означава разход за други - а и поглъща средства, като по този начин съкращава националното богатство. Правителствата стимулират икономическия напредък, когато насърчават предприемачеството и създават пречки за грабителството. Това може да бъде постигнато най-добре от правителство, което действа неутрално, като защитава правото на собственост и стимулира стопанската активност. Когато един ефективен закон за земята пречи на отнемането на чужда собственост, много малко средства ще попадат в грабителски ръце. В наши дни самото правителство често е използвано като посредник при ограбването. Количеството средства насочвани към лобизъм, политически кампании и различни форми на облгодетелстване от страна на правителството е правопропорционално на широтата на диапазона, в който политическият живот може да се използва за лично (или групово) обогатяване за чужда сметка. Когато правителството не успява да разпредели бремето на разходите по обществените проекти между основните потребители на създадените блага (чрез потребителски такси, например) или когато то започнe широкомащабно преразпределение на доходите, хората отделят повече време за придобиване на политическо влияние отколкото за създаване на стоки и услуги. Средствата, които иначе би могло да се използват за увеличаване на националното богатство и генериране на доходи се хвърлят в борбата за парчета от все по-малката бюджетна баница. В ерата на пазарното стопанство, трансферите на финансови средства от данъкоплатеца към добре организирани групи и изборни блокове са се превърнали в основен приоритет за съвременните политици в богатите индустриални страни на Северна Америка и Западна Европа. Преимущество има политикът, който може да измисли как да получи печалби по най-безболезнен начин, а след това да използва финансовите средства, за да облагодетелства групи, готови да осигурят възможно най-много гласове на избиратели в замяна на трансферите. Антипроизводствените, насочени към самооблагодетелстване действия са естнествен придатък на неконтролируемата демокрация. Ако демократичните правителства не са конституционно ограничени, политиците биха задействали програми, които водят до загуба на ресурси и влошаване на жизненото равнище.

    Следва