4. Ако не бъдат възпирани от законите, определени групи с общи интереси ще използуват демократичния политически процес, за да ограбват данъкоплатците и потребителите.

Когато държавната политика не се простира извън собствената си законна територия, държавата може да допринесе много за постигане на икономически просперитет. Това обаче изисква нещо повече от власт на мнозинството и избирането на законодателите чрез всенародни избори.

За съжаление, демократично избраните служебни лица често могат да печелят от политика, облагодетелстваща определени групи със специфични общи интереси за сметка на цялото общество. Да разгледаме примера с политика, която води до получаването на солидни индивидуални изгоди от членовете на добре организирана група (например, промишлен отрасъл, членове на професионален съюз или фермери) за сметка на по-широките интереси на данъкоплатците или потребителите. Членовете на такава организирана на основата на общи интереси група не са толкова много, но личните им изгоди са големи. Обратното, хората, които за засегнати, са много, но разходите наложени върху всеки един от тях са малки и често е трудно да бъде определен техният източник.

При проблеми от такова естество, е лесно да се види защо политиците често подкрепят определени групи с общи интереси. Тъй като личният залог на членовете на такава група е солиден, те са силно мотивирани да формират съюзи и да дават на кандидатите и законодателите да разберат колко важен за тях е дадения проблем. Много членове на такива групи определят както личните си предпочитания при избори, така и финасовата подкрепа, която оказват, почти изключително на основата на позицията на съответния политик по интересуващия ги въпрос. От друга страна, тъй като специфичният им интерес има слабо въздействие върху другите избиратели, мнозинството от тяхизбирателите често пъти не са информирани и изобщо твърде слабо се интересуват от този проблем.

Ако сте политик, който се стреми да получи повече гласове, какво бихте направили? Ясно е, че може да се извлече твърде малко полза от защита на интересите на неинформираното в по-голмата си част и нееднородно по своята стуктура мнозинство, но от политика, която служи на специфичните интереси, могат да бъдат получени изгоди под формата на клакьори, хора за водене на предизборнта кампания и, най-важното, средства за самата кампания. Във века на политика чрез средствата за масово осведомяване, политиците изпитват силен натиск да поддържат специфични интереси, да извличат от това средства за фондовете на предизборните си кампании и да използуват тези средства за да си създадат положителен имидж като кандидати по телевизията. Политиците, които не желаят да учасват в тази игра - онези, които не желаят да използуват държавната хазна, за да оказват на добре организираните групи с общи интереси услуги в замяна на политическа подкрепа - са сериозно ощетени. При съществуващите правила на играта политиците като че ли са направлявани от невидима ръка да отразяват представите на определени групи, въпреки че това често води до следването на разточителен политически курс.

Крайният извод е ясен: държавни органи и служебни лица, избрани на принципа на представителството и основаващи се единствено на властта на мнозинството не могат да се справят добре с проблемите на специфичните интереси. Тенденцията неконтролираният политически процес да облагодетелства добре организираните групи позволява да си обясним съществуването на много програми, които водят до свиване на икономиката. Да разгледаме примера с производителите на ориз в САЩ, чийто брой е около 33 000. Държавата гарантира на фермерите, отглеждащи ориз, цена по-висока от пазарната като им плаща да произвеждат по-малко, така че да може да се поддържа тази изкуствено висока цена. Програмата води до намаляване на продукцията, цената на ориза се покачва и резултатът от това е повишаване на данъците. Въпреки всичко Конгресът продължава да я поддържа . Производителите на ориз печелят повече от 800 милиона долара брутен приход или приблизително по 25 000 долара на оризова ферма. Повече от 60 процента от тези субсидии отиват за фермери, които получават по 50 000 долара и повече.

Като се има предвид значимият ефект върху личното им благосъстояние, за фермерите е напълно разумно да използуват гласовете си, финансовата си подкрепа и политическото си влияние, за да помогнат на политиците, които защитават техните интереси. Обратното, за средностатистическия гласоподавател няма смисъл да изследва този въпрос или да му отдава съществено значение, когато решава за кого да гласува. Всъщност повечето американци не съзнават, че годишно плащат приблизително по 4 долара повече, за да подпомагат производителите на ориз, като при това по-голямата част от тези средства се получават от богатите фермери. В резултат на това политиците могат общо взето да спечелят като продължават да подкрепят фермерите, произвеждащи ориз, въпреки че програмата за субсидирането им прахосва ресурси и намалява националното богатство.

Ограбването на данъкоплатците и потребителите с цел да се облагодетелстват лесно установими политически активни блокове от гласоподаватели се е превърнало в основна задача на съвременната политика. Данъкоплатците и потребителите изразходват годишно около 20 милиарда долара за да субсидират програми за зърно, памук, тютюн, фастъци, вълна и млечни продукти, които имат същата структура както тази за ориза. Политическата власт на специфичните интереси обяснява и съществуването на митата и квотите за вноса на стомана, обувки, метли, текстил и някои други продукти. Наредбите, изискващи превозването на петрола от Аляска да става с американски кораби , което струва скъпо, отразява политическото влияние на търговския флот, а не икономическата му ефективност. Финансирани от федералния бюджет проекти за напояване, подкрепа за правото да се използват селскостопанските земи за пасища, подкрепата за даване на заеми на фирми, субсидии за летищата - списъкът продължава и продължава. Всяка от тези политически линии произтича по-скоро от ефекта на специфичните интереси, отколкото от някаква солидна икономическа доктрина. Макар всяка една от тези програми да е сама по себе си лек товар за икономиката, в своята съвкупност те взривяват федералния бюджет, прахосват ресурси и понижават стандарта на живот на американците.

Бащите на американската конституцията са съзнавали този дефект на демократичната политика (според тогавашнаша словоупотреба, те наричали групите, обединени от общи интереси "фракции"). Конституцията на САЩ цели да ограничи натиска на фракциите с разпоредбата си в член I, алинея 8, според която Конгресът може да налага единни данъци само за програми, които укрепват общата отбрана и благосъстоянието на всички. Тази разпоредба е предназначена да предотврати използуването на общите данъчни постъпления в изгода на подгрупи от населението. С течение на годините обаче съдебните решения и законодателните актове са лишили от съдържание и изкривили значението й. Така, по начина, по който се тълкува, Конституцията вече не е в състояние да ограничава политическата власт на добре организирани на основата на специфични интереси групи.

Следва