10. Игнорирането на страничните ефекти и дългосрочните последици е най-често срещаният източник на грешки в икономическта наука.

Хенри Хазлит, може би най-добрият от популярните автори в областта на икономическата наука на нашия век, написа книгата "Икономическата наука в един урок". Урокът на Хазлит беше, че когато анализира едно икономическо предложение, човек трябва да проследи не само непосредствените резултати, но и резултатите в дългосрочен аспект, не само първичните, но и вторичните последствия и не просто ефекта върху някоя специална група хора, но ефекта върху всеки човек.1

Хазлит вярва, че неуспехът да се прилага тази поука е най-честият източник на икономически грешки.

Трудно е да оспори това убеждение. Политиците непрекъснато подчертават краткосрочните изгоди от следването на дадена политика, напълно пренебрегвайки последиците в дългосрочен аспект. Непрестанни изглежда са и призивите за подпомогане на определени отрасли на промишлеността, райони или обществени групи, без да се взима под внимание въздействието върху обществото като цяло, включително и върху данъкоплатците и потребителите.

Разбира се, в много случаи това е съзнателно. Когато се търсят политически дивиденти, групите, обединени от общи интереси и техните наети представители, са заинтересовани да насочат нещата в желаното от тях направление. Може да се предвиди, че те ще преувеличават ползите, игнорирайки важни елементи или разходи.

Когато изгодите са непосредствени и е лесно да се предвидят, докато разходите не са така очевидни и в по-голямата си част в бъдещето, за съответните групи, обединени от общи интереси ще е по-лесно да прокарат подвеждащи икономически съждения. Лесно е да се посочат примери, когато вторичните ефекти са в значителна степен пренебрегвани. Да рагледаме случая с установяването на контрол върху наемите на жилища. Защитниците на тази мярка твърдят, че контролът ще доведе до намаляване на наемите и ще направи жилищата по-достъпни за бедните. Да, но ще има и вторични ефекти. По-ниските наеми ще доведат до намаляване на темпа на възвръщаемост на инвестициите в жилищното строителство. Онези, които в момента са собственици на жилища, давани под наем, могат да бъдат принудени да приемат по-ниския темп на възвращаемост, но не и потенциалните бъдещи собственици. Много от тях ще насочат капиталите си в друга посока; инвестициите в жилищно строителство ще се съкратят и като резултат разполагаемото количество жилища под наем в бъдеще ще намалее. С течение на времето ще се натрупа дефицит и ще се влошава качеството на жилищата, давани под наем. Тези вторични ефекти обаче не са очевидни. Затова контролът върху наемите се радва на висока популярност сред хората от градове с размерите на Ню Йорк до хората от селища като малкото градче Бъркли в Калифорния, въпреки че неизбежния резултат е намаляване на предлагането на жилища под наем, лошо поддържане и недостиг. По думите на шведския икономист Асар Линдбек "С изключение на бомбардировките, контролът върху наемите често се оказва най-успешният известен днес начин за разрушаването на един град."

Защитниците на използуването на митата и квотите за "защита на работните места" почти винаги пренебрегват вторичните ефекти от такава политика. Помислете за въздействието на търговските ограничения върху предлагането на автомобили, произведени в чужбина, на американския пазар. В резултат на тези ограничения заетостта в националната автомобилостроителна промишленост нараства. Но какво да кажем за вторичните ефекти в другите сфери? Ограниченията означават по-високи цени за потребителите на автомобили. В резултат на това много от тях ще бъдат принудени да намалят потреблението на храна, облекла, на услуги, свързани с отдиха и буквално на хиляди други неща. Това намаляване на потреблението ще означава по-малко продукция и по-ниска заетост в тези сфери. Освен това има и вторичен ефект върху чужденците. Тъй като те продават по-малко автомобили на американците, ще получават и по-малко долари, за да внасят американски стоки. Когато чужденците ни продават по-малко стоки, те ще имат и по-слаба покупателна способност, за да купуват от нас. Ето защо, износът на САЩ ще намалее като резултат от ограниченията върху вноса на автомобили. Щом бъдат взети предвид вторичните ефекти, влиянието върху заетостта е ясно. Ограниченията не създават работни места, а просто ги преразпределят. Заетостта е по-висока в автомобилостроенето, но по-ниска в други отрасли и особено в отраслите, ориентирани към износ. За съжаление работните места в автомобилостроенето са по-ясно видими, докато вторичните ефекти - загубените работни места в другите отрасли - не са така очевидни. Поради това не е изненадващо, че много хора изпадат в заблуда по отношение на аргумента за "защита на работните места", въпреки че той е напълно погрешен.

Нека разгледаме и един последен пример на неправилни представи, произтичащи от несъобразяване с вторичните ефекти. Политиците често твърдят, че държавното финансиране на приоритетни проекти води до нарастване на заетостта. Разбира се, може да има основателни причини за изразходване на средства от държавния бюджет за пътища, за подобряване и разширяване на защитните функции на полицията, за системата на правосъдието и т.н. Създаването на работни места обаче не е сред тях. Да предположим, че правителството изразходва 50 млн.долара като наеме един милион работници за построяване на скоростна ж.п.линия свързваща Лос Анжелос и Сан Диего. Колко работни места създава този проект? Вземат ли се предвид вторичните ефекти, отговорът е: нито едно. Правителството трябва да използува данъци или заем, за да финансира проекта. Данъци в размер на 50 млн долара ще намалят както разходите за потребление, така и индивидуалните спестявания и с това ще унищожат толкова работни места, колкото ще създадат държавните разходи. От друга срана, ако проектът бъде финансиран чрез заем, това ще доведе до повишаване на лихвените проценти и до съкращаване с 50 млн долара на инвестициите в частния сектор и на разходите за потребление. Както при случая с търговските ограничения, резултатът е преразпределяне, а не създаване на работни места. Означава ли това, че проектът не трябва да бъде реализиран? Не непременно. Но то във всеки случай означава, че оправдаването му трябва да се търси в изгодите от високоскоростната железопътна линия, а не в илюзорната полза от нарастване на заетостта.

1Henry Hazlitt. Economics in One Lesson, (New Rochelle: Arlington House, 1979), p. 103

Assar Lindbeck, The Political Economy of the New Left, 1970 (New York: Hraper & Row, 1972), p. 39.

Следва