Малцина биха си спомнили, ако са забелязали въобще, една бележка под линия, която се появи в "Конституция на свободата". Книгата написах преди двадесет и една години, а бележката беше следната:

"Въпреки убеждението ми, че съвременното банково кредитиране - така както се е развило, изисква някакви публични институции като централните банки, съмнявам се, че е нужно или желателно те (правителството) да имат монопол върху емитирането на какъвто и да е вид пари. Държавата естествено има правото да защитава названието на паричната единица, която тя (или който и да е) емитира и ако емитира "долари", да забранява на всеки друг да емитира пари със същото име. Тъй като ролята й е да налага спазването на договорите, тя също би могла да определя кое е "легално платежно средство" за погасяване на дългове, създадени по силата на договори. Но, изглежда, не съществува каквато и да е причина, поради която държавата да забранява използването на други средства за размяна, без значение дали са някаква стока или пари, емитирани от друга агенция, местна или чужда. Една от най-ефективните мерки за защита на свободата на индивида наистина може да е конституция, която забранява всякакви ограничения в мирно време на сделки в каквато и да е валута или ценен метал."