Какъв е проблемът, който искаме да решим докато се опитваме да изградим един рационален икономически ред?

При определени добре познати допускания отговорът е достатъчно прост. Ако притежаваме цялата уместна информация, ако можем да тръгнем от дадена система от предпочитания и ако владеем пълното знание за наличните средства, проблемът, който остава, е чисто логически. Тоест отговорът на въпроса каква е най-добрата употреба на наличните средства се съдържа в нашите допускания. Условията, които решението на тази оптимизационна задача трябва да задоволи, са изчерпателно разработени и могат да бъдат изложени най-добре в математическа форма: казано най-кратко те са, че пределната норма на замяна между всеки две стоки или фактори трябва да бъде една и съща при всичките им различни употреби.

Това обаче определено не е икономическият проблем, с който обществото се сблъсква. И икономическата система на смятане, която сме развили, за да решим този логически проблем, въпреки че е важна стъпка към решението на икономическия проблем, все още не дава отговор на него. Причината за това е, че “данните”, от които икономическата система на смятане тръгва, не са за цялото общество “дадени” на един ум, който би могъл да изчисли последствията и никога не могат да бъдат дадени по този начин.