- НачалоЗа насСтатии и анализиЛичностиМисли и афоризмиВъведение в икономикатаИкономически букварИкономически размислиДжобен глосарийИкономически букварПубликации в пресатаПоуки от стопанската историяИкономическата свобода в България и по светаКурсовеПрепоръчваме виПолезни връзкиКонкурси
Пазарен провал
Дата на добавяне: 27/10/2001
Когато разходите по една сделка са по-големи от ползите от тази сделка, вероятно сделката изобщо няма да се осъществи. В подобна ситуация конвенционалната икономическа теория учи, че пазарът се е провалил, т.е. ако сделка би била сключена, би имало създаване на допълнителни ползи.Разходите по сделката, наричани още транзакционни разходи, са свързани най вече с:
1. намирането на информация една за друга от сраните по сделката.
1. намирането на информация една за друга от сраните по сделката.
2. установяването на права на собственост и тяхната защита.
Едни от най-често описваните причини за пазарен провал са свързани с разходите по намиране на информация. Често има асиметричност на информацията, например продавача знае за стоката повече от купувача. В други случаи има възможност от скрито действие, т.е. сделката променя стимулите за действие след нейното сключване. Когато информацията е асиметрична, обикновено се говори за обратен подбор (adverse selection). А когато има потенциално скрито действие, често се споменава т.н. морален риск (moral hazard).
~ Прочети пълната статия ~
Обратен подбор
Дата на добавяне: 27/10/2001
Представете си един пазар, на който се търгуват стоки с неизвестно (или отчасти неизвестно) за купувачите качество. Някои стоки са с по-високо качество, а други – с по-ниско, но купувачите не знаят кои точно са по-качествените стоки. За купувачите единствено е известно средното качество на този пазар.
Ако имаше перфектна информация, т.е. всички знаеха коя стока с какво качество е точно, по-качествените стоки щяха да се разменят на по-високи цени от по-нискокачествените. При неперфектна информация обаче, когато за всички стоки се знае еднакво малко и те не могат да бъдат качествено разграничени, е възможно да има една, а не няколко, цени. Вероятно тази цена ще бъде по-ниска отколкото би била цената на по-качествените стоки при перфектна информация. Тогава някои продавачи на качествени стоки няма да участват изобщо в търговията и на пазара ще останат главно тези, които предлагат нискокачествени стоки. Това е обратният подбор на пазара.
За конкретен пример може да послужи пазарът на автомобили втора ръка от една и съща марка, еднакъв модел и еднакви видими характеристики. Все пак колите имат много разлики, които остават невидими за купувачите. Затова има шанс (но не е задължително това да се случи) за обратен подбор, който ще измести по-качествените коли от пазара.
Друг пример може да е пазара на труда, на който различните работници имат различна производителност, която става известна едва когато бъдат назначени. А за да бъдат назначени, трябва да бъде установена средна за пазара заплата, която може да демотивира по-производителните работници. Особено показателен пример е пазарът на риск (застрахователният и осигурителният пазар), където продавачите на риск знаят по-добре от купувачите (застрахователите) каква е вероятността някакво събитие да им се случи.
~ Прочети пълната статия ~
Морален риск
Дата на добавяне: 30/7/2007
Понятието може да бъде най-добре обяснено с помощта на следния пример: Когато на пазара на автомобилни застраховки се сключи сделка, тя прехвърля риска от някакво произшествие. Рискът включва най-вече две неща: 1) негативите от някакво събитие, и 2) вероятността това събитие да се случи. Вероятността да възникне произшествие с автомобил зависи в някаква степен от действията на неговия собственик. Собственикът има рационален мотив да пази автомобила си, но този мотив действа в по-слабо, когато автомобилът е застрахован. Тогава по-малкото внимание към сигурността на автомобила променя вероятността той да бъде откраднат например.
Има морален риск, когато прехвърлянето на риска от дадено събитие променя вероятността това събитие да се случи. Моралният риск предполага някакво очаквано действие, което може да се промени характера на застрахователната сделкa (такова действие обикновено се нарича скрито действие.)
Теорията на играта предлага аналитичен подход към подобни ситуации, който търси равновесие във взаимодействие не само на настоящи действия, но и на очаквания. В последна сметка теорията на играта обяснява ситуации, в които моралният риск не е попречил на възникването на пазар. Освен това тази част от икономическата наука предлага начини за преодоляване на проблеми, свързани с недостиг или асиметричност на информацията (вкл. морален риск и обратен подбор), които предотвратяват т.нар. пазарен провал.
~ Прочети пълната статия ~
Речник на икономиката в сянка
Автор: Красен Станчев Дата на добавяне: 14/9/2001
В стопански смисъл рентата (от латинския глагол reddere през вулгарно-латинския rendere - възстановявам, връщам си обратно онова, което съм дал) е онова, което собственикът на някакъв ресурс получава като излишък над своите алтернативни разходи.
Съществуват и като че ли ренти - например монополна рента - които са произлизат от дадено обществено положение. Това положение позволява да се разполага (в икономически план) с дадена и/или фиксирана част от значим за обществото продукт. Когато неговата легитимност (т.е. вярата, че е придобито по право и достойнство, че е приемливо) се поставя под въпрос, оспорена е и правотата на събирането на съответната рента.
Търсенето на такова обществено положение е стремеж към облага от самото положение. Обществото схваща това положение като придобито по право (легитимно), когато забрави предисторията на придобиването. Стремежът към облага е почти същият феномен нещо като стремежът към печалба. Рентиерството, т.е. разполагането с обществено положение, което позволява събирането на рента, подтиска навлизането на други в същата позиция. Затова рентата оказва влияние върху производството.
~ Прочети пълната статия ~
Търсене в сайта
Връзка с нас
Ако имате идеи как можем да подобрим предлаганото в сайта съдържание, или ако ви е необходима информация, която смятате, че можем да ви предоставим, моля не се колебайте да се свържете с нас.
Абонамент за бюлетините на Института за пазарна икономика
Попълнете вашия e-mail адрес, за да се абонирате безплатно за бюлетините ни.
