Стопански феномени и стопанска политика

Автор: И.З.И.    Дата на добавяне: 27/7/2007

Този подход не помага за разбирането на икономическите процеси. Трябва да помним, че икономическата наука не е за нещата независещи от нас и материалните предмети, а за хората, техните помисли и действия. Когато се опитваме да поставим феномените на индивидуалните решения в модели от съвкупни и средни величини, рискуваме да замъглим разбирането си за това какво и защо се случва около нас. В действителността например, "баницата" на богатството не възниква от само себе си; тя се създава (или разрушава) от действията на много на брой участници в политическия и стопанския живот и пазар. Тези участници от своя страна не са една хомогенна група, която "съвкупно" да предлага или търси някакво абстрактно "съвкупно" производство. Всеки от тях има различни предпочитания и цели, които не са постоянни във времето. На пазара хората разменят стоки и услуги от взаимен интерес и така увеличават богатството си. Метафората за "баницата" ни казва, че на пазара един печели за сметка на друг. Ако се вгледаме обаче в доброволната (т.е. в основаната на избор) размяна, ще видим, че Вие бихте купили нещо, ако давате за него по-малко от което се очаквали да дадете и че онзи, който Ви го продава, прави това, защото получава повече от онова, което е предложил. С други думи, правилното разбиране на мотивите за човешкото действие ни казва, че при доброволната размяна всички получават повече, отколкото дават, според собственото си разбиране.

Някой ще каже: "тези хора не случайно подчертават доброволността на размяната, всъщност обаче човек никога не е свободен!" Ако сте стигнали до това съждение, Вие имате право. В смисъл, че по този начин извеждате значението на свободата като основен стопански феномен, условие на пазара и производство на богатство. Като такъв феномен свободата може да бъде определена като липса на ограничения пред размяната и предприемачеството, освен ограниченията, необходими за поддържането на самата свобода. Познатата метафора за баницата внушава, че несвободата е фундаменталното условие на стопанския живот. Това е внушение, което има много съществени, стигащи далеч последици за стопанското поведение и теорията. Един от крайните изводи е, че благосъстоянието е плод на правово и неправово присвояване, легална експроприация или кражба.

Също толкова крайни умозаключения може да има (и има) по повод "външната" търговия. Например, когато вносът превишава износа, излиза, че другите страни (народи и прочее) отнемат парче от нашата "баница". Оставяме на Вас да разберете докъде може да Ви доведе този ред на мисли. Но по-реалистичното обяснение (и по-перспективната нагласа) е, че конкуренцията като процес на откривателство е създала и в двете страни възможност потребителите да добавят ново богатство към онова, което имат и да насочат усилията в работи, за които по различни стечения на обстоятелствата повече ги бива. Статичното разбиране за създаването на богатство ни казва, че единствено технологията, политическата сила и материалните ресурси са от значение. Всъщност обаче въображението, разходите по сделките и икономическите институции (оценявани в частност и според степента на свобода, която гарантират и осъществяват) в голяма степен предопределят как и колко богатство се създава в дадено стопанство.

На това място в И.З.И. ще ви предоставим възможност да се запознаете с основните принципи на икономическия начин на мислене, с феномените на индивидуалното човешко действие и дългосрочните ефекти от стопанските политики върху отделните участници на пазара.

Приятно четене!